Повече от тридесет години дарената от бога с природни красоти, безгрижна и жадна за удоволствия, за „бузуки”(музика и танци стил „чалга”и чупене на чинии), страната в Европа с най-много нощни заведения на глава от населението – Гърция, умело използваше доверчивите европейци, които щедро й даваха пари на кредит.

А тя печаташе държавни облигации и с лекота поемаше задължения да ги изплаща след години на падежа.

Живееше и се веселеше безгрижно в току що обединеното европейско семейство – Европейският съюз.

Когато през 2001 г.се създаде новата, още по-възвишена форма на интеграция – Еврозоната, Гърция убеди всички останали 16 страни, че нейното място също е там, веднага се отърва от хилавата драхма и въведе еврото – новата европейска валута. Апетитът й вече беше към еврото.

Доверчивите европейци пак не можаха да разберат хитростта, с която Гърция се промъкна в Еврозоната и се вреди сред отличниците в Евросъюза.

Възпяти още от древния Омир и увековечени от него в историческата памет чрез легендарния „Троянски кон”, гърците станаха известни със своята хитрост и острумие още от древността.

Сега, много години по-късно, замогнали се чрез парите на доверчивите европийци, към остроумието и хитростта гърците прибавиха още алчност и мегаломания – чувство за превъзходство над наивниците, които даваха лесно пари.

Тези черти бяха особено характерни за гръцкия елит, който се множеше със скоростта, с която растеше и дълга им.

С помощта на силното гръцко лоби в САЩ, в играта се включи голямата американка банка „Голдман Сакс„. Чрез съмнителни трикове банката успя да прикрие трагичното финансово положение и големия държавен дълг на Гърция и да излъжат европейците.

Гърция влезе в Еврозоната чрез лъжа!

Случаят с незаконните действия на „Голдман Сакс„ относно гръцкия държавен дълг бяха разследвани от Федералния резерв на САЩ и обсъждани в Конгреса, но понеже не засягаха интересите на Америка и проявеният силен гръцки лобизъм, случаят тихомълком мина в забвение.

Апетитът на гърците бързо нарастваше, особено след охолното харчене на милиардите от безотчетните пари на Самаранч при организирането на Олимпиадата в Атина. Говори се, че става дума за 4-5 милиарда евро.

Гърция постепенно се превръщаше в рай за чужденците и разточително благоденствие за гръцкия хайлайф. Оставаше и за голямата държавна администрация – милионна армия „гласоподаватели” която освен добри заплати, получаваше и допълнителни привилегии и бонуси.

Гърците до такава степен се вживяха в благополучието си и високия стандарт, придобит макар и „на заем”, че започнаха да наричат съседите си –държави от „третия свят”.

Гръцкият управленски елит неприкъснато се усъвършенстваше в комбините за измъкването на европейски пари от многобройните фондове. Бяха големи майстори, за получаване на селскостопански дотации. Поголовно се лъжеше ЕС за броя на портокаловите, мандаринови, лимонови, маслинови и други насаждения, където се дотираше всяко дърво. Лъжеше се и за износа на цитросовите плодове,  където всичко се уреждаше с фалшиви документи.

А ЕС не виждаше или се правеше, че не вижда това.

При двата си мандата, националната гордост на Гърция социалистът Андреас Папандреу харчеше с лека ръка европийските пари, като се ограждаше с добре платена политическа върхушка. При неговото управление бяха усвоени най-много европийски фондове, а за тях и за дълга тогава отговаряше не друг, а сегашният временен премиер Лукас Пападимос – тогава икономически съветник на Папандреу.

По ирония на съдбата, сега Пападимос е човекът, който спасява Гърция от фалит и който има съществен принос в сделката за дългът и за печалбата от 100 милиарда евро.

Вероятно, някои европейци и особено банкери разбираха, че гръцкият дълг расте лавинообразно, но все още за това се мълчеше, защото от млиардите евро, които се стичаха към Гърция, много чиновници се възползваха.

Но играта с дълга беше започнала да загрубява.

Играта дори ставаше опасна – игра на”Покер” със сериозни залози и противници – Гърция срещу Европейския съюз, Еврозоната и най-вече глемите гръцки кредитори Германия и Франция.

Гърция все още успяваше да прикрива истинското си финансово състояние, а европейците все още вярваха на гръцките държавни облигаци.

Но колкото и умело да се играеше играта и да „блъфира”, разбра се, че Гърция за няколко десетилетия, под носа на ЕС е натрупала национален дълг достигнал астрономически размери – над 350 млрд.евро.

Разбра се, че Гърция е пред фалит и вече не може да функционира като държава, без да получава паричен кредит отвън.

Гръцката икономика беше хилава с нисък производствен потенциал и национален приход, а огромната администрация чакаше наготово и гълташе като ламя. Основната цел на европейските кредити е разитие на икономиката и ЕС трябва задължително да осъществява контрол за това? Но контролът по отношение на Гърция липсваше!                                   Имаме право да питаме – ЗАЩО!

Лъсна истината, че Гърция не може да изплаща и десетките милиарди държавни облигации с падеж 20 март 2012 г., ако не получи нов заем.

Огромни загуби очакваха частните банки, предимно немски и френски, които притежаваха десетки милиарди евро гръцки държавни облигации. Имаше потърпевши и доста частни лица.

Вече жизненият въпрос беше как да се намалят загубите от гръцките облигации.

Георгиос Папандреу – премиерът социалист, който също с лека ръка харчеше европейските пари, очакваше поредния жест – кредит от 100 милиарда евро с ниска лихва, в противен случай, той казваше, че страната е пред фалит.

Гърция 6 пъти е играела ролята на фалирала и поредният беше през 2011 година. И тя отново разчиташе на европейска щедрост.

На постоянното искане от ЕС извършване на реформи, особено през последните 5 години, управляващите в Гърция начело с Папандреу, както и управниците преди него, упорито се въздържаха да провеждат исканите реформи, за да запазят позициите и разположението на електората си.

Големите банки – кредитори на Гърция от Германия и Франция, подразбираха вече хазартната тактика на Гърция, да трупа все повече задължения чрез кредити, за да разчита на сигурно „опрощаване”.

Гърците имаха необходимите качества за такава игра – остроумие, хитрост и предвидливост, че нито ЕС, нито страните от Еврозоната ще допуснат прецедента Гърция – страна член на ЕС и Еврозоната да обяви дефолт . Това е неконтролируем фалит, който заплашва европейското обединение постигнато толкова трудно и застраша новата и неукрепнала валута – еврото.

Гърция просто търсеше изгода и как да оправдае и оневини безотговорната си лакомия и вече беше заложила на покерния ход „опрощаване” на част от дълга. Като начало, Гърция говореше за 50%, опрощаване, но после алчността й се прояви и цифрата нарастна.

Но ЕС вече не даваше лесно кредити и постави на Гърция сериозни условия, за да отпусне нов транш.

Отпускането на парите беше обвързано с изпълнението на сериозни и трудни условия.