Някои хедж фондове изглеждат решени да принудят Гърция да плати изцяло притежаваните от тях гръцки облигации, което ще доведе до изостряне на отношенията между гръцките власти и спекулантите на пазара.

Хедж фондовете са предимно непублични дружества, като повечето са управлявани в САЩ и Великобритания и са регистрирани предимно в офшорни зони.

„Оръжието” в ръцете на хедж фондовете е една вратичка в закона, която им дава основания да твърдят, че Гърция вече е обявила прекратяване на плащанията.

Според агенция „Ройтерс”, която цитира добре информирани източници, конкретни облигации, емитирани от Гръцките държавни железници с гаранцията на държавата, съдържат клауза, позволяваща на техните притежатели да твърдят, че Гърция е фалирала, ако се опита да промени условията по тях.

И сега спекулантите на пазара претендират, че щом чрез PSI Атина иска от притежателите на облигации да ги заменят с облигации с много по-ниска стойност, тя на практика обявява прекратяване на плащанията по дълга.

Сега фондовете се опитват да изкупят колкото могат повече от въпросните облигации на железниците, за да задължат Гърция да плати изцяло тяхната стойност, която възлиза на около 400 милиона евро.

Ако страната откаже да го направи, това може да предизвика активирането на подобни клаузи при други облигации на железниците, и страната да се окаже изправена пред „сметка” в размер на 3 милиарда евро, които  кредиторите да поискат незабавно да бъдат изплатени.

Според „Ройтерс”, Гърция вече е предупредила, че няма пари, за да плати на тези, които задържат облигациите, но източници близки до преговорите около PSI сега се тревожат, че може би ще се наложи да бъдат платени някои по-малки облигации изцяло, за да се реши този проблем. Изразяват се страхове, че хедж фондовете ще започнат съответните процедури съвсем скоро.

В същото време въпреки успешния изход на PSI, цените на новите облигации на „сивия” пазар (over the counter market) показват, че продължава да съществува силно безпокойство за бъдещето на Гърция, като мнозина смятат, че ще се наложи още едно преструктуриране на държавния дълг.

Най-малко три чужди банки вече извършват сделки с новите облигации и цените, които предлагат за тях варират от 20% до 25% от номиналната им стойност, факт, който според финансови анализатори отразява убеждението, че гръцкият дълг остава не жизнеспособен.

Междувременно, въз основа търгуването на новите облигации на „сивия” пазар финансови анализатори изчисляват, че загубите за притежателите на облигации в  нетна настояща стойност (NPV) ще достигнат 78%, а не близо 75%, както се договориха гръцките власти с частните кредитори.

Във всеки случай следва да се отбележи, че горните изчисления не вземат предвид т. нар. „клауза БВП”, която ще бъде задействана в случай на по-висок растеж на Гърция от предвидения в програмата за икономическа политика.

Пазарите изглеждат сдържани

Пазарите приеха със смесени чувства резултатите от гръцкия PSI.

От една страна се почувства облекчение поради високия процент доброволно участие, а от друга загриженост заради решението да бъдат задействани клаузите за колективно действие. А като цяло продължава да съществува скептицизъм за бъдещето на Гърция.

Анализатори и кредитори коментираха, че „окастрянето” на дълга не решава дълбоките структурни проблеми на гръцката икономика, нито гарантира успеха на втората програма за икономическа подкрепа. Мнозина от тях предвиждаха нуждата от по-нататъшно преструктуриране на дълга.

На пазарите на акции, докато инвеститорите премислят новите реалности, индексите осигуриха сдържани печалби. Европейският индекс FTSEurofirst 300 се повиши с 0,5%, а индексите на Уол Стрийт показаха умерено повишение, факт който обаче се отдава повече на положителните данни за заетостта в САЩ.

Успешният изход на PSI осигури глътка въздух за италианските и испанските държавни облигации, които първоначално отбелязаха движение нагоре. Мрачните прогнози обаче за растежа в еврозоната и страховете, че Португалия също може да наложи орязване на облигациите, притежавани от частни кредитори, към края на сесията обърнаха положителния климат.

Същевременно, новите гръцки облигации с падеж през 2023, които ще бъдат предоставени на частните кредитори в рамките на програмата за обмяна, на „сивия” пазар достигнаха доходност над 15% – ниво по-високо от съответната доходност на португалските облигации – факт, който разкрива все още съществуващата опасност от прекратяване на плащанията.

„Бананова република”

От своя страна германската Асоциация на дребните инвеститори SdK проучва възможността да подаде иск срещу Гърция, заради решението й да бъдат задействани клаузите за колективно действие.

«Планът на гръцкото правителство да задължи притежателите на гръцки облигации да участват в PSI нарушава основни принципи на правото», посочи председателят на SdK Даниел Бауер, характеризирайки го като „катастрофален знак за всички инвеститори, който ще превърне Европа в „Бананова република”.

Подводните камъни по сделката с преструктурирането на гръцкия дълг тепърва ще започнат да се появяват, според финансовите анализатори.

 

Повече от тридесет години дарената от бога с природни красоти, безгрижна и жадна за удоволствия, за „бузуки”(музика и танци стил „чалга”и чупене на чинии), страната в Европа с най-много нощни заведения на глава от населението – Гърция, умело използваше доверчивите европейци, които щедро й даваха пари на кредит.

А тя печаташе държавни облигации и с лекота поемаше задължения да ги изплаща след години на падежа.

Живееше и се веселеше безгрижно в току що обединеното европейско семейство – Европейският съюз.

Когато през 2001 г.се създаде новата, още по-възвишена форма на интеграция – Еврозоната, Гърция убеди всички останали 16 страни, че нейното място също е там, веднага се отърва от хилавата драхма и въведе еврото – новата европейска валута. Апетитът й вече беше към еврото.

Доверчивите европейци пак не можаха да разберат хитростта, с която Гърция се промъкна в Еврозоната и се вреди сред отличниците в Евросъюза.

Възпяти още от древния Омир и увековечени от него в историческата памет чрез легендарния „Троянски кон”, гърците станаха известни със своята хитрост и острумие още от древността.

Сега, много години по-късно, замогнали се чрез парите на доверчивите европийци, към остроумието и хитростта гърците прибавиха още алчност и мегаломания – чувство за превъзходство над наивниците, които даваха лесно пари.

Тези черти бяха особено характерни за гръцкия елит, който се множеше със скоростта, с която растеше и дълга им.

С помощта на силното гръцко лоби в САЩ, в играта се включи голямата американка банка „Голдман Сакс„. Чрез съмнителни трикове банката успя да прикрие трагичното финансово положение и големия държавен дълг на Гърция и да излъжат европейците.

Гърция влезе в Еврозоната чрез лъжа!

Случаят с незаконните действия на „Голдман Сакс„ относно гръцкия държавен дълг бяха разследвани от Федералния резерв на САЩ и обсъждани в Конгреса, но понеже не засягаха интересите на Америка и проявеният силен гръцки лобизъм, случаят тихомълком мина в забвение.

Апетитът на гърците бързо нарастваше, особено след охолното харчене на милиардите от безотчетните пари на Самаранч при организирането на Олимпиадата в Атина. Говори се, че става дума за 4-5 милиарда евро.

Гърция постепенно се превръщаше в рай за чужденците и разточително благоденствие за гръцкия хайлайф. Оставаше и за голямата държавна администрация – милионна армия „гласоподаватели” която освен добри заплати, получаваше и допълнителни привилегии и бонуси.

Гърците до такава степен се вживяха в благополучието си и високия стандарт, придобит макар и „на заем”, че започнаха да наричат съседите си –държави от „третия свят”.

Гръцкият управленски елит неприкъснато се усъвършенстваше в комбините за измъкването на европейски пари от многобройните фондове. Бяха големи майстори, за получаване на селскостопански дотации. Поголовно се лъжеше ЕС за броя на портокаловите, мандаринови, лимонови, маслинови и други насаждения, където се дотираше всяко дърво. Лъжеше се и за износа на цитросовите плодове,  където всичко се уреждаше с фалшиви документи.

А ЕС не виждаше или се правеше, че не вижда това.

При двата си мандата, националната гордост на Гърция социалистът Андреас Папандреу харчеше с лека ръка европийските пари, като се ограждаше с добре платена политическа върхушка. При неговото управление бяха усвоени най-много европийски фондове, а за тях и за дълга тогава отговаряше не друг, а сегашният временен премиер Лукас Пападимос – тогава икономически съветник на Папандреу.

По ирония на съдбата, сега Пападимос е човекът, който спасява Гърция от фалит и който има съществен принос в сделката за дългът и за печалбата от 100 милиарда евро.

Вероятно, някои европейци и особено банкери разбираха, че гръцкият дълг расте лавинообразно, но все още за това се мълчеше, защото от млиардите евро, които се стичаха към Гърция, много чиновници се възползваха.

Но играта с дълга беше започнала да загрубява.

Играта дори ставаше опасна – игра на”Покер” със сериозни залози и противници – Гърция срещу Европейския съюз, Еврозоната и най-вече глемите гръцки кредитори Германия и Франция.

Гърция все още успяваше да прикрива истинското си финансово състояние, а европейците все още вярваха на гръцките държавни облигаци.

Но колкото и умело да се играеше играта и да „блъфира”, разбра се, че Гърция за няколко десетилетия, под носа на ЕС е натрупала национален дълг достигнал астрономически размери – над 350 млрд.евро.

Разбра се, че Гърция е пред фалит и вече не може да функционира като държава, без да получава паричен кредит отвън.

Гръцката икономика беше хилава с нисък производствен потенциал и национален приход, а огромната администрация чакаше наготово и гълташе като ламя. Основната цел на европейските кредити е разитие на икономиката и ЕС трябва задължително да осъществява контрол за това? Но контролът по отношение на Гърция липсваше!                                   Имаме право да питаме – ЗАЩО!

Лъсна истината, че Гърция не може да изплаща и десетките милиарди държавни облигации с падеж 20 март 2012 г., ако не получи нов заем.

Огромни загуби очакваха частните банки, предимно немски и френски, които притежаваха десетки милиарди евро гръцки държавни облигации. Имаше потърпевши и доста частни лица.

Вече жизненият въпрос беше как да се намалят загубите от гръцките облигации.

Георгиос Папандреу – премиерът социалист, който също с лека ръка харчеше европейските пари, очакваше поредния жест – кредит от 100 милиарда евро с ниска лихва, в противен случай, той казваше, че страната е пред фалит.

Гърция 6 пъти е играела ролята на фалирала и поредният беше през 2011 година. И тя отново разчиташе на европейска щедрост.

На постоянното искане от ЕС извършване на реформи, особено през последните 5 години, управляващите в Гърция начело с Папандреу, както и управниците преди него, упорито се въздържаха да провеждат исканите реформи, за да запазят позициите и разположението на електората си.

Големите банки – кредитори на Гърция от Германия и Франция, подразбираха вече хазартната тактика на Гърция, да трупа все повече задължения чрез кредити, за да разчита на сигурно „опрощаване”.

Гърците имаха необходимите качества за такава игра – остроумие, хитрост и предвидливост, че нито ЕС, нито страните от Еврозоната ще допуснат прецедента Гърция – страна член на ЕС и Еврозоната да обяви дефолт . Това е неконтролируем фалит, който заплашва европейското обединение постигнато толкова трудно и застраша новата и неукрепнала валута – еврото.

Гърция просто търсеше изгода и как да оправдае и оневини безотговорната си лакомия и вече беше заложила на покерния ход „опрощаване” на част от дълга. Като начало, Гърция говореше за 50%, опрощаване, но после алчността й се прояви и цифрата нарастна.

Но ЕС вече не даваше лесно кредити и постави на Гърция сериозни условия, за да отпусне нов транш.

Отпускането на парите беше обвързано с изпълнението на сериозни и трудни условия.

„Стратфор“ – Strategic Forecasting Inc. е частна разузнавателна и аналитична компания базирана в Остин, Тексас, САЩ. Основана е от Джордж Фридман, известен американски политолог, който ръководи компанията от създаването й през 1996 г.

В „Стратфор” работи високо квалифициран екип от над 60 души научни работници, анализатори, бивши служители на ЦРУ и други специални служби.

„Стратфор” е известна с добрите си връзки в американската разузнавателна общност, ето защо анализите и информациите й се приемат с голяма достоверност.

В интервю за българския журналист Никола Миладинов, във връзка с назначенията на Лукас Пападимос за премиер на Гърция и Марио Монти за премиер на Италия, Питър Зейхан от екипа на „Стратфор” казва:

„Основното ми притеснение е в това, че тези двама души имат ключова роля в създаването на проблемите, които имат Италия и Гърция. Те са назначени като технократи, за да оправят проблемите, създадени от тях в качеството им на технократи”.

Организацията „Обсерватория на корпоративна Европа” в Брюксел има за цел да следи за нерегламентирани лобистки връзки. В нея работи и гръцкият правозащитник Йоргос Васалос.

В интервю също за журналиста Никола Миладинов той казва:

„Не вярвам в някаква теория на конспирацията, но е факт, че поради различни причини в Италия и Гърция правителствата не можеха да останат на власт. Идването на Лукас Пападимос е спорно“!

„Защо за решаването на проблема се назначава човекът, който го създаде”! 

„Първият меморандум за отпускане на заем на Гърция бе подписан с „тройката”, когато той Пападимос работеше като заместник президент на Европейската централна банка, после бе съветник на Георгиос Папандреу при управлението на дълга. От резултатите можем да кажем, че не е давал много добри съвети“.

„В същото време той е в Тристранната комисия заедно с банки като „Голдман Сакс”, „Комерс Банк”, „Дойче Банк” и други. Затова е уместно да се запитаме – чии интереси ще защитава новият гръцки премиер – на кредиторите или на народа”? 

Марио Монти и Марио Драги са работили за „Голдман Сакс”. 

„Лукас Пападимос беше централен банкер на Гърция през 2001 година. 

Той е отговорен за многомилионния договор, подписан между гръцката държава и „Голдман Сакс”, за финансовата операция, която ПРИКРИ ЦИФРИТЕ НА РЕАЛНИЯ ДЕФИЦИТ на Гърция, така че тя да покрие критериите и да влезе в Еврозоната”. 

Пред Конгреса председателят на Федералния резерв (Фед) на САЩ Бен Бернанке каза:

„Разследваме ролята на инвестиционната банка „Голдман Сакс“ за операциите й с гръцкото правителство по ПРИКРИВАНЕТО НА ДЪРЖАВНИЯ Й ДЪЛГ. Разследваме и редица въпроси засягащи взаимоотношенията между Гърция и „Голдман Сакс“, както и други финансови компании.“, каза Бернанке.

Това написа авторитетният вестник „Файненшъл Таймс“. 

В началото на месец декември, германското списание „Шпигел“ разкри, че „банката“Голдман Сакс“ е помогнала на Гърция да прикрие част от дълга си, чрез сделки с деривати. По този начин Гърция е успяла да заобиколи Маастрихтските критерии”. 

Трябва да прибавим и една друга необходима подробност – Бен Бернанки, шефът на ФЕД - евреин, също е член на клуб ”Билдерберг”, който се ръководи от еврейският клан начело с Ротшилдови, Рокфелерови и Джей Пи Морган. Те са и основните акционери във ФЕД .

По време на фнансовата криза през 2008 г. банка„Голдман Сакс“ тайно е получила безлихвен кредит от Федералния резерв на стойност 814 млрд. долара. Данните са на Финансовия Одит на американското Главно бюджетно финансово управление, стр.131-ва.

Така че, връзката на „тройката” – Пападимос, Монти (предишният) и Драги (сегашният) шеф на Европейската централна банка с организациите на „елита“, които управляват света са сериозни и датират отдавна.

Монти и Пападимос членуват в „Тристранната комисия” - елитарна група, създадена през 70-те години, която има особено виждане за демокрацията. Според целите на „елита” широките слоеве от населението трябва да останат неактивни, а политическото управление да остане в ръцете на богатите от банковия елит.

Комисията има много свои хора в американската администрация и в Европа, а сега, двама тяхни членове стават премиери на ключови европейски държави – Италия и Гърция.

Както предишният шеф на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, така и неговият наследник Марио Драги е член на друга лобистка група на 30-те. Тя е съставена от държавни и частни банкери, благодарение на които е създаден  борд в сянка на ЕЦБ.

Той се събира всеки път преди официалните срещи на ръководството на банката.

„Опрощаването на част от гръцкия дълг беше неизбежно”!

Това заяви Янис Емануилидис, старши политически анализатор в Центъра за европейска политика, пред журналистката Дияна Чепишева за предаването „Събота 150″.

„Това, което знаем е, че гръцкият дълг стана неудържим. Той беше твърде висок и продължаваше да расте. За да се намали до ниво, което би позволило по-нататъшния му спад през следващите години, трябваше да се предприеме подобна мярка. От друга страна, за да продължи да намалява задлъжнялостта си, Гърция трябва да се върне към растеж. Трябваше да се намерят начини страната да се върне към ръст на икономиката”. 

Според анализатора Гърция плаща висока цена за опрощаването на тези 100 млрд. евро.

„За всичко това се плаща висока цена – не само икономическа и социална, но и под формата на национален суверенитет, защото страната вече не взима сама решенията си за икономическата и социалната си политика. Идват представителите на т.нар. „тройка“ – Международният валутен фонд, Световната банка и Европейската централна банка и дават насоките и указанията, които Гърция трябва да следва”.  

Отказът от държавен суверенитет, обезличаване на правителствата и държавното управление, както и поемане ръководството на държавите от финансови технократи – ето на практика реализиланата линия на „Трилатералната комисия” начело с Рокфелер, за постигане на тяхната цел -„НОВ СВЕТОВЕН РЕД!” 

Гърция, може би е една от първите страни, на която насила се налага „НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД!” 

Това е цената на нейното спасение.

На тази паметна дата нека си припомним големите губещи и големите печеливши от подписването на Берлински договор:

ГУБЕЩИ:
България- всички знаем какво.

ПЕЧЕЛЕЩИ:
Австро-Унгария
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина. Да държи свои войски в оставащите под османска власт части на Санджак и да контролира черногорското крайбрежие на Адриатическо море.

Великобритания узаконява своето право да окупира османския остров Кипър.

Русия получава османски територии в района на Кавказ, включително градовете Батуми и Карс. Тя присъединява и румънската дотогава Южна Бесарабия. Договорът потвърждава задължението на Османската империя да въведе на остров Крит изготвеният още през 1860 година Органически устав.

Румъния е компенсирана със Северна Добруджа за сметка на присъединяването на Южна Бесарабия към Русия.

Сърбия получава пълна независимост. Тя разширява територията си, като освен предвидените от Санстефанския договор части от Поморавието получава и градовете Ниш, Пирот и Враня. Новопазарският санджак, който разделя Сърбия от Черна гора, остава във владение на Османската империя, но Австро-Унгария получава правото да разполага свои войски в него.

Нека не забравяме истинската история и помним, че сами ковем съдбата си и не бива да оставяме да сме губещи, а всички други печеливши на наш гръб.
ЧЕСТИТ 3-ТИ МАРТ БЪЛГАРИ И НЕКА ПРЕБЪДЕМ.

След последния случай на удар между лек автомобил и каруца на пътя между Ямбол и Сливен отново се замислих за всеобщата безотговорност по пътищата. Лично аз като водач на МПС с близо двадесет годишен стаж по пътищата, многократно съм се натъквал на каруци движещи се по първокласните пътища. Без да искам да обиждам никого (включително и циганите, които са най- често срещаните нарушители от този тип) но само пълен идиот ще се появи на първокласен път, по който колите дори и да се движат с 90 км/ч, ако налети на каруцата на някой завой ще я разбие и разхвърля като дини возещите се в нея (най- малкото). После за този злощастен шофьор започва ходене по мъките, заради някой смотаняк нарушаващ ЗАКОНА, но не, закона ще ебе мамата познайте на кой- не, не познахте. Това няма да е на човека от малцинството с каруцата, на когото нарушават човешките права за свободно движение с всякакви превозни средства принадлежащи на миналия век. На него отново няма да му нарушим правата, че и даже ще накараме шофьора да му плати прескъпо.
            За жалост включително съм виждал как каруцата минава покрай патрулка и никой нищо не прави. И за тази безотговорност говорех. Не знам какъв е начина и не е моя работа да го измисля, но някой от всичките тези министерства и служби трябва да помисли и намери начин за решаването на този въпрос. Ако трябва дори и с пълната забрана на този вид тяга (да не ви припомням все пак в кой век живеем). А дотогава да се молим да не налетим на някоя каруца в следващия завой. 

Наскоро на една моя позната и се наложи да посети Катар по работа и водейки разговор за бъдещото и пътуване установихме колко малко знаем за тази страна. Съответно след известно търсене от различни източници, понякога и противоречащи си (особено свързани с дати от историята на Катар) успяхме да попълним голяма част от празнината в познанията си.

Без абсолютно никакви претенции от моя страна за изчерпателност по въпроса или оригиналност, реших да споделя с вас по- важното намерено от мен за Катар. 
               Емирство Катар заема едноименния малък полуостров, дълбоко вдаден (на 160 км)  в Персийския залив. Територията му представлява суха камениста пустиня и редки оазиси. На запад, към крайбрежието, има малки хълмове, а най-високата точка е на юг — връх Курейн Абу ал- Баул, висок 103 м. Климатът е тропически — горещ и сух. Валежите са много оскъдни — под 100 мм годишно, и падат предимно през зимата, когато има силни бури. В страната няма достатъчно течащи води. Прясна вода се добива от подземни води, но Катар разчита основно на обезсоляващите инсталации, които преработват морската вода в сладка вода за пиене.

Катарците са малцинство в собствената си държава, като само един от 5 души от населението е роден в страната. Развитието на нефтодобива в емирство Катар привлича голям брой чужди работници от Иран, Пакистан и Индия, а също и от съседните арабски страни. Местните жители са потомци на номадските араби-бедуини. Днес 80% от тях живеят в градовете, а много от малките села са напълно изоставени. По крайбрежието на страната живеят народности като каварра, мухадан, халифа и др. всяка от които наброява около 3000 човека. Вътрешността на страната се населява от племената наим, хаджир, киабан, мариджат и хаббаб. 

През 1949 г. започва добивът на нефт в Катар, което променя радикално стандарта на живот в дотогава бедната арабска страна. Тя става член на ОПЕК. Особено перспективен е добивът на природен газ. След Русия, Катар е втората страна в света по запаси на природен газ— според местни данни страната разполага с 900 трилиона куб. м природен газ. Тя е крупен износител на природен газ, трети в света след Русия и Иран. Освен добива на нефт и газ традиционно развити отрасли на местната икономика са риболовът и търговията с перли.
              В момента емирството е една от най-богатите страни от Персийския залив с БВП 53 млрд. долара, а средният годишен доход на глава от населението е около 63 000 долара.
              След като е управляван от Персийската империя в продължение на хиляди години а после от Османската и Британската империя, Катар става независима държава на 1 септември 1971 г. За разлика от повечето емирства в района Катар отказва да стане част от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.На 22 февруари 1972 г. властта наследява шейх Халифа бин Хамад бин Абдулах Ат Тани, който предприема мащабна реформи в страната.На 26 юни 1995 шейх Хамад бин Халифа ат-Тани става емир на Емирство Катар, след като осъществява безкръвен преврат срещу баща си.
             Олющени сгради, сгушени под палещото слънце и сянката на пет звездни небостъргачи. Катар е страна на контрастите. Раздвоявана от цивилизационния сблъсък между арабския светоглед и целенасочените опити на своя емир- шейх Хамад бин Халифа ат Тани да наложи страната като основен съюзник на САЩ и ЕС в тази част на света.
             Нощен живот в Катар няма. Мнозинството от мъжете са облечени от главата до петите в бяло.Черни шамии прикриват формите на жените. Лицето е единствената част от тялото на нежните половинки, която може да се зърне. И то ако правилата на техните семейства го позволяват. В противен случай, забулват и него. Полите до коляното са рядкост в дамския гардероб на полуострова.
            Алкохолът е табу, цигарите също (глоба от сто риала, или 30 долара, грози нарушителите). Въпреки това с малко късмет може и да бъдете упътени в някой клуб по западен образец намиращ се в някой от големите хотели, в който ще ви сервират алкохол.
          Страната провежда целенасочена политика за привличане на чужди специалисти. В уникалния по рода си Град на образованието, разположен край Доха, се обучават студенти от 47 страни. На 600 дка са разположени училища, университети, медицински център и научни лаборатории.

Катарския университет.


Музеят за ислямско изкуство в Доха.























       В последните две десетилетия страната прави опити за развиване на туризма и превръщането и в желана дестинация за чуждестранните гости използвайки условията, които предлагат водите на Персийския залив.

























Официално име– Катар
Население – 670 000 души
Араби- 40%, пакистанци- 18%, индийци- 18%, иранци- 10% и други- 14%.
Столица – Доха (290 000 души)
Валута – катарски риал
Език – арабски
Религия – мюсюлмани 98 %, християни – 1 %, други - 1 % (държавната религия е ислям- уахабизъм, а останалата част от мюсюлманите са сунити и шиити).
Площ – 11 437 кв. км.

"По думите на говорителя на Центъра за управление на полетите край Москва Валерий Линдин, "отначало всичко вървеше по план, корабът започна да се приближава към станцията, но после нещо се случи и "Прогрес" мина покрай нея."
    Много интересно обяснение, като се има впредвид, че това е официално изявление от центъра за контрол на полетите. Кой ли тогава може да каже какво точно се е случило?
    Малко история за кораба "Прогрес".    
    Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб. Полетите му са в автоматичен режим, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран  от производителя си.  Корабът е производен на космическия кораб Союз и се изстрелва от ракета-носител Союз. В момента снабдява Международната космическа станция (МКС), а преди това е използван от руските космически станции. На година Прогрес извършва от 3 до 4 полета до МКС. Корабът остава скачен до пристигането на нов товарен или на транспортния Союз (който, използва същите докове за скачване). Малко преди пристигането им, Прогрес се разкачва и разрушава в атмосферата.
    Пренася гориво и други провизии до всички станции от Салют-6 до сега. Идеята за Прогрес идва от констатацията, че за дългосрочните мисии ще са нужни допълнителни провизии.
    Параметри на Прогрес-М
     Дължина - 7,23 м
    Диаметър на товарния модул -2,2 м
    Максимален диаметър -2,72 м
    Маса при изстрелване -7 130-7 249 кг
    Маса на товара- 2 600 кг
    Суха маса на товара- 1 500 кг
    Обем на товарното отделение- 7,6 м3
    Дължина на слънчевите панели -10,6 м
    Подобно на Союз (и за разлика от повечето американски кораби) Прогрес има автоматична навигационна система, която позволява автоматично скачване със станцията.
    Европейската космическа агенция (ЕКА) има свой собствен непилотиран снабдителен кораб  с името Автономен товарен кораб (ATV).  Първият кораб е изстрелян на 9 март 2008 г. в 04:03 (GMT)  и носи името Жул Верн, кръстен по името на големият френски писател Жул Верн. ATV може да изведе 9 тона товар в космоса или грубо казано три пъти повече от Прогрес.Ще бъде изстрелван по един кораб ATV до МКС на всеки 12-18 месеца с помощта на ракета-носител Ариана 5.
    Новият американски космически кораб Орион ще замести совалката през 2010 г. и подобно на Прогрес ще има два варианта. Едната версия ще има херметизиран модул за екипажа,оборудван със складови отделения за храна или връщане на материали на Земята. В другата версия модулът е заменен от скачващ пръстен върху по-голям обслужващ модул с възможност МКС да се избутва в по-висока орбита.
РКК Енергия предлага замяната на Прогрес с нов кораб с името Паром. С него ще се пренася товарен контейнер с тегло до 15 тона до и от МКС.
    Лично на мен ми прозвуча доста смешно следното: "Полетите му са в автоматичен режим, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран  от производителя си."
    Най вероятно производителите са решили да не оставят нещата в ръцете на някоя братушка, защото не са знаели на колко водки ще излети. Това разбира се беше на шега, но по тая логика полетът на Лайка е първия пилотиран полет в света нали. Предлагам да пренапишем историята и нека запомним 4 ноември 1957 г. като паметна дата.